Потребител в интернет: "Защо е горд този, който проси, а е терорист - който дава парите?"

Европа и светът се разделиха на две по отношение на гръцката криза.

Едните, в т.ч. Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер, откриха голямо достойноство в отказа на гърците страната им да направи реформи, а те да затегнат коланите и с общи усилия на нация и правителство да върнат многомилиардните си заеми на своите кредитори.

Другите - в т.ч. и моя скромна милост, не намират нищо достойно, а напротив - срамно и унизително да искаш да живееш безкрайно на чужд гръб, да искаш да живееш добре и да не желаеш да стегнеш колана и да харчиш толкова, колкото изкарваш, но да не се  вкарваш в дългове с ясното съзнание, че не можеш или не мислиш да ги върнеш. Както прави от десетки години българският народ например. По тази логика ние - българите, май нямаме достойнство... И кредитните ни милионери изглежда са по-достойни от нашите баби и дядовци, голяма част от които си броят в магазина стотинките за хляба и кофичката кисело мляко.

Видях написаното в интернет от аномимен потребител:

"Някой да ми обясни?!
1. Защо при толкова работни места в Гърция безработицата е толкова голяма?
2. Защо при липса на пари в хазната не се събират данъци?
3. Защо е горд този, който проси, а е терорист този, който дава?"


Не бих могла да го кажа по-добре. Затова цитирах непознатия анонимен.