За Гърция и гърците в прав текст

Да, точно така, за Гърция и гърците в прав текст говори Маргарита Ралчева тази вечер по телевизия Европа.

И ако аз сега публикувам тук извадки от нейния коментар и ви предлагам да видите и чуете всичко останало, то е защото личната ми позиция не се отличава от нейната.


"Съвсем очаквано крайнолявата партия Сириза спечели предсрочните парламентарни избори в Гърция и предизвика паника както на финансовите пазари, така и сред политическите кръгове в Европа. Казвам очаквано, защото присъдата на премиера консерватор Адонис Самарас бе произнесена в момента, в който каза, че Гърция вече няма да иска пари.

       За сметка на това пък наследникът на поста му – младият Алексис Ципрас, обяви още преди да сформира правителство, че няма да продължава политиката на безропотното подчинение. Под безропотно подчинение той има предвид изплащането на натрупаните от самите гърци огромни дългове. 
        
Това е все едно вие да отидете в банка, да вземете кредит, за да си купите апартамент например, а накрая да кажете, че няма да върнете парите, защото искате да живеете в охолство и затова банката трябва да ви ги опрости. Звучи добре като възможност, но в реалния живот подобна хипотеза не съществува. При гърците обаче всичко е възможно.
       
 Алексис Ципрас спечели, не защото е най-добрият политик в страната, а защото казваше и обещаваше на гърците това, което те искаха да чуят. – Че ще продължават да живеят нашироко както преди, а сметката ще се плати от Германия и останалите европейски страни, включително и от България. 


И тук риторичният въпрос на един от говорителите на Европейската комисия – „От къде на къде социалните облаги за гърците трябва да са многократно по-високи отколкото за не по-малко закъсалите португалци?”, звучи логично. 
 
За всички останали, но не и за гърците. 
Алексис Ципрас каза публично, че ще освободи Гърция от бремето на дълговете, от мерките за икономии, че ще прогони от страната финансовите контрольори, но накрая не пропусна да поиска от европейците нови финансови помощи. Тези финансовите помощи той нарече „солидарност”. И ако това не е нахалство, не знам как да го нарека. 
 
Ако погледнем назад във времето обаче, ще видим, че за това нахалство има исторически причини. Веднага след Втората световна война, заради географската близост на Гърция с комунистическия лагер, Съединените щати започнават да ѝ отпускат значителни финансови средства, с които тя субсидира националната си икономика. 
 
Когато 9-те страни от Европейската икономическа общност се замогват, а Гърция току-що се е отървала от военния режим, премиерът Караманлис нито за миг не се поколебава и бърза да подаде молба за членство. Тази припряност се обяснява и с факта, че на прага на ЕС вече чукат и другите две бедни страни - Испания и Португалия. 
 
Целта е да бъдат изпреварени, за да може Гърция да се възползва максимално от парите, които Брюксел ще отпусне. В хода на процеса по присъединяването Европейската комисия докладва на Съвета на министрите, че Гърция лъже в докладите, които изпраща в Брюксел и ясно и категорично заявява, че не е готова да се присъедини към Европейския съюз. 
 
Въпреки това Съветът на министрите казва, че те ще бъдат приети по политически причини, за да се спре разпространението на комунизма на Балканите.

Така гърците през 1981 година не само стават равноправни членове на ЕС, но и успяват да си договорят изключително изгодни финансови условия в продължение на вече 34 години. Гърците и тогава, и сега живеят на гърба на европейците и го считат за съвсем естествено.


Затова когато 5 години след практическия им фалит стана ясно, че те не желаят да реформират нито икономиката, нито щедрите си социални системи,... ..."



Не може да се отрече острия тон на журналистката, но пък качество е, че нарична нещата с истинските им имена.

Да видим сега дали наистина Европа ще намери сили да се отнесе принципно с гърците - толкова принципно, колкото те заслужават, или нашите южни съседи отново ще съумеят да "изкрънкат" за себе си привилегии и облаги, които нито един друг член на ЕС, дори най-бедният - България не смее и да помисли да иска за себе си.